Известният американски писател Дейвид Селинджър подаде в манхатънски съд иск срещу писателя и издателя, които смятат да публикуват продължение на неговия роман "Спасителят в ръжта", съобщи Ройтерс. Селинджър твърди, че са нарушени авторските му права и иска да се забрани издаването на книгата, озаглавена: "60 годни по-късно: вървейки през ръжта".

Книгата ще бъде издадена през септември от шведското издателство "Никотекст". Авторът й се представя като Джон Дейвид Калифорния, съобщава БТА.

В иска на прочутия писател се казва, че продължението на романа не е пародия, не е коментар, нито критика на оригинала, а "чисто и просто кражба" и той възнамерява да защити интелектуалната си собственост.

"Спасителят в ръжта" излиза през 1951 г. и е смятан за един от класическите романи в американската литература. В подготвяното продължение на романа се разказва за главния герой на Селинджър Холдън Колфийлд, който вече е на 76 години.

Източник: standartnews.com

Преди броени дни в Новата конферентна зала на СУ “Св. Климент Охридски” се състоя международна скандинавистична конференция “Скандинавските езици днес”. Тя беше организирана от Катедрата по германистика и скандинавистика към Факултета по Класически и нови филологии на СУ и се осъществи благодарение на финансовата подкрепа на Северния министерски съвет, Шведският институт и Посолството на Швеция в София.
В тази първа по рода си езиковедска конференция взеха участие видни лингвисти от Швеция, Дания и Норвегия, техните колеги от специалност Скандинавистика в София, много настоящи и бивши студенти на специалността, както и шведския писател Юнас Хасен Кемири.

Идеята на конференцията беше българските скандинависти да се запознаят с най-новите тенденции в развитието на скандинавските езици в наши дни, когато границите, включително и между езиците отпадат, благодарение на новите средства за комуникация; (тук можем да споменем докладите на проф. Ларш-Гунар Андершон от Гьотеборгския университет, посветен на най-важните промени в шведския език през последните 50 години, на проф. Арне Торп от Университета в Осло, който говори за диалектното многообразие в норвежкия език, на проф. Йорн Норман Йоргенсен от Университета в Копенхаген за езика на чата, смс-ите и графитите).

Повече от 30 водещи български издателства се обявиха против номинацията на Сергей Станишев за "Рицар на книгата". Те обявиха бойкот на тържественото връчване на наградите. Някои от тях пуснаха заявления, че напускат Асоциация „Българска книга”, други поискаха оставката на целия управителен съвет.

Издателство „Пан” съществува от близо 20 години и досега не сме виждали подобно незачитане на мнението на гилдията, съчетано с нечувано политическо слагачество, заявиха пред АСН от издателството.

"На празника на българската книга, за нас, книгоиздателите, очевидно днешният ден ще бъде един празник без празнично настроение. Виждаме какво става в нашия сектор – срив на продажбите не по-малко от 30 процента. Нашите търговски партньори все повече се затрудняват в обслужване на плащанията, междуфирмената задлъжнялост се увеличава. Ако нещата продължават така, ще има и фалити", твърдят издатели в свое писмо.

Откриването във вторник на безплатната Световна цифрова библиотека (СЦБ) ще даде универсален достъп до знанието и до културното наследство на човечеството. В това е убеден инициаторът за създаването на СЦБ бившият професор по история в Харвардския университет Джеймс Билингтън.

Надяваме се, че СЦБ ще допринесе за международното разбирателство и ще засили любопитството на света, в който живеем, към културните чудеса на човечеството, заявява американският ентусиаст в интервю за АФП. Билингтън, който ръководи от 1987 г. Библиотеката на Конгреса - фактически Американската национална библиотека - изигра ключова роля за реализирането на проекта.

Прекрасното на тази система е, че тя не е насочена към една или друга определена група, а наистина е предназначена за всички, убеден е 80-годишният професор, специалист по въпросите на Русия и автор на няколко труда. Той разказва, че се е възползвал от връщането след 20-годишно отсъствие на САЩ в ЮНЕСКО (Организацията на ООН за образование, култура и наука) през 2003 г., за да пропагандира идеята за създаване на Световна цифрова библиотека сред останалите членки.

Писателят Виктор Пасков е починал в Берн вчера вечерта от рак на белите дробове, съобщиха за БГНЕС близките му. Тялото ще бъде пренесено в България и погребано тук.

Виктор Маринов Пасков е роден на 10.09.1949 г. в София. Завършва гимназия в София и консерватория в Лайпциг (1976). Свири в джазови формации; до 1980 работи като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия. Литературен и музикален редактор към Агенция "София прес" през 1980-1987.

От 1987 е редактор и кинодраматург в Студия за игрални филми "Бояна". През 1990-1992 живее в Париж. Дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964.