Брайън Джеймс Фрийман, шапка ти сваляме! Така майсторски си подредил пъзела от есета в сборника "Четем Стивън Кинг", че нито нещо може да махне човек, нито друго - да прибави! За разместване пък и дума не може да става - та кой разбърква сценария на едно истинско духовно приключение?!
Кой да говори най-напред за един писател, ако не... писателите?
И ето - Стюарт О`Нан споделя, че харесва "древните богове" - "Сейлъмс Лот", "Сияние", "Сблъсък". "От самото начало Кинг ме улучи право в сърцето", казва авторът на "Романа за Холокоста" (сборник разкази "Сияние в мрака", ИК "Плеяда") и продължава разказа си за това - как словото на Краля го е вълнувало, как го е изграждало като човек и творец.
"Като много дългогодишни читатели, и аз мога да очертая хода на живота си по това - кога и къде съм чел повечето от книгите на Стивън Кинг", започва Ричард Чизмар. Неговата лична история с творчеството на Кинг е история за порастването, за раздялата с приятели, любови и илюзии, за това - как нещата си отиват от нас, но даровете на специалната книга остават.
Франк Дарабонт, когото познаваме като режисьор на "Изкуплението Шоушенк", хвърля бомбата: "Да си поговорим за любовта: Обичам изкуството. Направо откачам по него. За мен онова, на което е способен опитният художник, е магия." Следва вълнуващ разказ за илюстрациите към творби на Кинг, събрани в книга. Историята е колоритна и емоционална, досущ филмите му.
Сетне иде ред на тежката артилерия. Университетските преподаватели. Те изучават Кинг и го преподават. Пишат за него. Изнасят лекции върху творчеството му. На някои от тези лекции Кинг присъства лично. (Представяте ли си как се е чувствал Майкъл Колингс?!). Тези мъже не се боят да воюват с някои закостенели академични представи, според които творбите на Кинг нямат "естетически достойнства" и той "ще бъде запомнен като социологически феномен, символ на погубването на образования читател" - Тони Маджистрале например е дълбоко несъгласен с това становище и направо го разгромява.
Стивън Спинеси пък тръгва отдалеч: "Кое е най-великото изобретение на човечеството? Използването на огъня, изобретяването на колелото и създаването на интернет са все ключови за цивилизацията, но най-важното изобретение е това, за което вероятно дори не се сещате, толкова е обикновено и привично: езикът." Докъде стига, ще узнаете, ако прочетете есето "Стивън Кинг и телепатията на писането".
Изследователите на Кинг продължават да ни водят по неведомите пътища на творческата му мисъл - с Роки Ууд четем изгубените му произведения, с Робин Фърт обхождаме пространствата на Средния свят, а с Джъстин Брукс се хвърляме в Заешката дупка. "Нека си го кажем направо, без заобикалки: колекционерите са шантави хора", започва разказът му за това - какво и как събира. Всичко - свързано с Краля естествено.
И после - пак писателите. От Кевин Кюгли ще разберем накъде е тръгнало развитието на Кинг, след като сменя издателя си, а от Бев Винсън ще узнаем интересни факти за това - как вдъхновението спохожда любимия му автор.
А след писателите - пакхора на словото, сценарист и редактор. На единия - Мик Гарис - му се изплъзнала Голямата любов, "Талисманът", другият пък - Джей Франко - с години правил календарите на Кинг. (И двата имат страхотни истории за разправяне!)
За да се стигне до внушителната кода на тази словесна симфония - "Ода за Стивън Кинг" от Клайв Баркър. Тази реч, произнесена при връчването на наградата за цялостен принос на Кинг от Канадската асоциация на книгоразпространителите през 2007 г., е най-трогателното признание в любов, което сте чели. То е пълно с благодарност и топлота, с вяра в безкористната помощ и с благоговение пред кумира. То просто ви улучва право в сърцето!