Първа по рода си езиковедска конференция

Преди броени дни в Новата конферентна зала на СУ “Св. Климент Охридски” се състоя международна скандинавистична конференция “Скандинавските езици днес”. Тя беше организирана от Катедрата по германистика и скандинавистика към Факултета по Класически и нови филологии на СУ и се осъществи благодарение на финансовата подкрепа на Северния министерски съвет, Шведският институт и Посолството на Швеция в София.
В тази първа по рода си езиковедска конференция взеха участие видни лингвисти от Швеция, Дания и Норвегия, техните колеги от специалност Скандинавистика в София, много настоящи и бивши студенти на специалността, както и шведския писател Юнас Хасен Кемири.

Идеята на конференцията беше българските скандинависти да се запознаят с най-новите тенденции в развитието на скандинавските езици в наши дни, когато границите, включително и между езиците отпадат, благодарение на новите средства за комуникация; (тук можем да споменем докладите на проф. Ларш-Гунар Андершон от Гьотеборгския университет, посветен на най-важните промени в шведския език през последните 50 години, на проф. Арне Торп от Университета в Осло, който говори за диалектното многообразие в норвежкия език, на проф. Йорн Норман Йоргенсен от Университета в Копенхаген за езика на чата, смс-ите и графитите).

Скандинавските държави се отличават с много активна езикова политика, целяща от една страна да опазва родния език, от друга да поддържа и регулира езиковото многообразие в съответната държава, и да полага специални грижи за запазването на диалектите и майчиният език на етническите малцинства. По тези теми говориха доц. Уле Юсефсон от Стокхолмския университет, до неотдавна ръководител на Шведския езиков съвет (Езиковата ситуация в Швеция през 2009 г.: практиката, идеите, политиката), д-р Бусе Торен от Университета Даларна (За ролята на ритъма в изграждането на добро произношение), Юни Сьодерберг Арнфаст от Университета в Копенхаген (За отношението на датското общество към диалекта и акцентите). Заслужава да се отбележи не само ерудицията и компетентността на участниците, но и атрактивния и завладяващ, нетипичен за българските академични среди, начин за изнасяне на докладите.

Безспорно един от най-дългоочакваните моменти беше появата на младия шведски писател Юнас Хасен Кемири, носител на множество литературни награди през последните 5 години. Участието на литературен творец в лингвистична конференция на пръв поглед е немотивирано, но в конкретния случай творчество на Кемири е ценно и ценено колкото заради темите и идеите, които се представят и развиват в него, толкова и заради езика си. Всяка нова творба на Кемири сякаш е написана на нов, различен и неповторим шведски език, неслучайно наричан “кемирски”.Той разказа за своето творчество и преди всичко за езика като инструмент за самоидентичност, но и за упражняване на власт, което от своя страна събуди повече въпроси, отколкото отговори, и любопитство за бъдещи срещи с творбите му.

След два толкова интересни и наситени с приятни емоции дни, бихме могли само да съжаляваме, че поради сравнително ограниченото разпространение на скандинавските езици у нас, все още малко на брой на хора могат да се насладят на подобни срещи с големи учени и творци.