Аркадий и Борис Стругацки (братя Стругацки) — братята Аркадий Натанович (28 август 1925, Батуми, Грузия — 12 октомври 1991, Москва) и Борис Натанович (15 април 1933, Ленинград), са съветски писатели, съавтори, сценаристи, класици на съвременната научна и социална фантастика.

Аркадий Натанович Стругацки е роден на 28 август 1925 година в град Батуми, Грузия. Баща му бил изкуствовед, а майка му – учителка. Същата година семейството му се мести в Ленинград, днешен Санкт Петербург, Русия. В началото на войната, през януари 1942 семейството се разделя: майката с по-малкия брат Борис остават в Ленинград, а той и баща му са евакуирани от обсадения Ленинград по „Пътя на живота“ през езерото Ладога. Той единствен оцелява от вагона на влака, в който пътува. Баща му е погребан в близост до град Вологда. Майката е евакуирана по-късно. Средното си образование завършва в село Ташла, Чкаловска (Оренбургска) област. През януари 1943 г. е призован в армията, в Актюбинското артилерийско училище. Оттам през юли 1943 Аркадий Натанович Стругацки е откомандирован във Военния институт за чужди езици в Москва, което завършва в 1949 г. със специалност преводач-референт от японски език. След това работи като преподавател и военен преводач в Далечния Изток. Уволнява се от армията през 1955 г.

След армията за кратко работи в Ленинград. После се премества в Москва, където работи като преводач и като редактор. От 1960 г. е член на Съюза на писателите на СССР, тоест официално е признат от властта за писател. Под псевдонима С. Бережков превежда научна фантастика от английски и японски, както и класическа японска литература. Самостоятелните си произведения подписва с псевдонима С. Ярославцев.

Първото публикувано произведение на Аркадий Стругацки, в съавторство с Лев Петров, е повестта „Пепелта на Бикини“ от 1955 г. Тя е написана по повод последствията от изпитанията на американска водородна бомба в Тихия океан. Повечето от останалите му произведения са в съавторство с неговият брат Борис Стругацки. Първото им общо произведение е разказът „Извне“ (Изотвън), публикуван през 1958 г. в списание Техника молодежи и пренаписан по-късно като повест. Първата си книга - повестта „Страната на пурпурните облаци“ братята издават през 1959 година. Свързани със същите герои са и продълженията й „Пътят на Амалтея” (1960), „Стажанти” (1962), както и разказите от първия им сборник „Шест кибритени клечки” (1960), които поставят началото на многотомния цикъл от произведения за бъдещия „XXII век - Мир Полудня”, в който им се е иска да живеят.

Заедно с брат си те са наградени с голямо количество награди. Между тях са наградите „Аелита“ и „Великия Пръстен“, премията на Жул Верн, както и британската награда за „Независима мисъл“. Лауреати са на ордена „Символ на науката”. Борис Натанович Стругацки е роден на 15 април 1933 в Ленинград (Санкт Петербург). Като малък преживява една зима в Лениндрадската блокада. Спомените му от тогава влизат в „Търсене на целта или Двадесет и седмата теорема на етиката“. Той завършва Ленинградския технико - математически университет през 1955 г. със специалност „Звезден астроном“. Работи в знаменитата Пулковска обсерватория до 1965 г. Живее в Петербург. Ръководи Ленинградския (Петербургския) семинар на младите писатели - фантасти. Председател е на комисията по номинациите на премията „Странник“. Лауреат на международната награда „Хюго“ за научна фантастика.

Своите и съвместните с брат си преводи подписва и с псевдонимите С. Бережков, С. Победин, С. Витин. Борис Стругацки използва псевдонима С. Витицкий за самостоятелните си произведения.
Опити да пише фантастика А. Стругацки е правил още преди започването на войната ( по думите на Борис Стругацки това е била повестта „Откритието на майор Ковальов”, изгубено по време на Ленинградската блокада). Първото запазено произведение на А. Стругацки е разказа „ Как загина Канг”, завършен през 1946 и публикуван чак през 2001 г. Б. Стругатски започва да пише в началото на 1950 – те.
Аркадий Стругацки умира на 12 октомври 1991 г. в Москва, Русия.
След смъртта на А. Стругацки, Борис Натанович, по неговите собствени думи, продължава да „стърже дебелия ствол на литературата с двуръчен трион, но без партньор”. Под псевдонима С. Витицки излизат неговите романи „Търсене на целта или Двадесет и седмата теорема на етиката“ (1994-95) и „Безсилието на този свят” (2003), продължаващи изследването за неумолимата съдба и възможностите да се влияе на обкръжаващата среда.
Б. Стругацки за пълното събиране на съчиненията им подготвя „ Коментари за отминалото” (200-2001, излезли в отделно издание през 2003), в които подробно описва начина, по който Стругацки създават произведенията си. От юни 1998 г. на официалния им сайт тече интервю, в което Б. Стругацки е отговорил вече на няколко хиляди въпроса.
Произведенията им са издадени в превод на над 42 езика в 33 страни (над 500 издания).
На тях е наречена малка планета № 3054, открита на 11 септември 1977 г. в Кримската астрофизична лаборатория.

Източник: Wikipedia