Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика.
Роден на 19 юни 1919 г. в София, починал на 8 юни 2007 г. Син е на академик Николай Райнов и брат на скулптора Боян Райнов. Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". За първи път негови творби са публикувани през 1936 г. във в. "На жената". Редактор е във в. "Работническо дело" (1944-1946), заместник главен редактор на в. "Стършел" (1947-1953) и на сп. "Септември" (1950-1953). Преподава в Художествената академия - София (1947-1981). През 1953-1960 г. е културно аташе в посолството на България в Париж. Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1966-1970).

Между 1954 г. и 1986 г. е професор по естетика във Висшия институт по изобразителни изкуства. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи. Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.

Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много "идеологически заблудени" български писатели. Заслугите на Богомил Райнов за българската култура, оспорвани от някои днес заради тясното му обвързване с победилата тоталитарна идеология през десетилетията на нейната власт, следва да бъдат разглеждани и през призмата на високия му професионализъм.
Факт е, че писателят притежаваше безспорни познания в сферата на масовата култура и истинско писателско майсторство, които му създадоха много читатели и почитатели. Качествата на прозата му могат и днес да служат като помагало за начеващи автори в сферата на фабулирането, диалога, изграждането на особена атмосфера на високоинтелектуален скепсис, съчетан с находчива ирония и самоирония.


Източници: Уикипедия и в. Сега