Димитър Талев Петров-Палисламов (1 септември 1898, Прилеп - 20 октомври 1966, София) е изтъкнат български писател, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“, тритомника „Самуил – цар български” и др.
Димитър Талев в роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща.
За пръв път печата като ученик в Скопската гимназия през 1917 г. разказа "В очакване" (в. "Родина"), написан по подражание на Иван Вазов, под чието влияние впоследствие укрепва дарованието му.

Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който почива Вазов, той се връща от Австрия и слиза на Видинското пристанище. После изучава и завършва българска филология в Софийски университет през 1925 г, където слуша лекции при професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов, Любомир Милетич и Стефан Младенов. Те искат да го привлекат като научен работник, но той решава, че неговото поприще е писателството.

Издава книгата „Сълзите на мама“ — увлекателни и интересни разказчета за деца. През първата половина на 20-те години Талев публикува социални разкази и импресии: плод на временни леви настроения, във вестниците "Работнически вестник", "Работническо единство", "Лъч" и в сп."Нов път". През 20-30-те години се ориентира към македонския периодичен печат (излизащ в България), обнародва разкази, пътеписни очерци, легенди, импресии във вестниците "Македонска трибуна", "Свобода или смърт", "Вардар", в сп. "Родина" и др. През 1927 е привлечен като коректор във в. „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение (на Иван Михайлов). През 1929 поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор (1930–1931). Когато убиват директора на вестник „Македония“ през 1933 постът се заема от Димитър Талев.

Във в. "Зора" (30-те и началото на 40-те години) печата разкази, пътеписи, спомени, театрални отзиви, портрети на писатели, статии по културни и обществено-политически въпроси. От 1957 публикува в централния периодичен и литературен печат по проблеми на художественото творчество, историческа белетристика, творческия процес, за личности и явления от националната литературна история.
През 1934 са разпуснати всички партии, включително македонските дружества, поради което вестник „Македония“ също приключва издаване. След тези промени Димитър става сътрудник към вестник „Зора”. Заедно с Йордан Бадев води литературния отдел между 1938 и 1944.

Първото му голямо начинание - трилогията "Усилни години" ("В дрезгавината на утрото", "Подем", "Илинден") е смел опит на младия автор да създаде епическо романово повествуване за прелюдията, кулминацията и поражението на Илинденско - Преображенското въстание (1903), озарило с пожарите си детството му, породило в младостта убеждението, че "требва да напише нещо големо за Македония".
Книгата. "Великият цар" (1934) е свързана с дълголетния интерес на Талев към драматизма на Самуиловата епоха, към властната привлекателност и трагичната обреченост на личността на средновековния български цар. През 50 те години доразвива книгата в три тома под името „Самуил - цар български”. В началото на 40-те години създава първия роман - "Железният светилник", отпечатва завършени глави от него под формата на разкази във в. "Зора".

След смяната на режима през 1944 Талев е обявен за националист и е подложен на арести и заточения чак до 1948 г. В последствие семейството му е изселено от София в Луковит, където в условията на обществена изолация, през следващите 10 г. Талев доработва романа „Железният светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“. През 50 те и 60 те години е реабилитиран напълно и се посвещава на свободна писателска практика.

По-късно - при наложената и съзнателно следвана самоизолация от обществено-политическия и литературен живот, при максимална концентрация и воля за самоотстояване, Талев написва следващите 2 книги от останалата незавършена (по авторски замисъл) романова серия. Тетралогията - "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам" е първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на
Илинденско-Преображенското въстание, изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес на разгръщане на Българското национално възраждане и национално-демократична революция.

Източник: Уикипедия