Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет и революционер, войвода на Вътрешна македоно - одринска революционна организация
Пейо Яворов e роден в град Чирпан на 1 януари 1878 година. Яворов завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 година работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища - Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно - одринска революционна организация.

През 1902 година за пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков. Пленен е скоро след това и се завръща в България. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно - одринското
революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. Първата му публикувана творба е стихотворението "Напред" във в. " Македонски глас ". Четник е първо на Михаил Чаков, после на Яне Сандански, става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — „Гоце Делчев“ (1904). За известно време е и член на Задграничното представителство на ВМОРО. Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга „Хайдушки копнения“ (1909).

Озовал се в София със съдействието на д - р Кръстьо Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл“. В кръга "Мисъл" той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга "Мисъл" и се превръща в неделима част от него, е "Калиопа". През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от П. П. Славейков.
В този период поетът работи като библиотекар, а по - късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).
Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенствуване в литературата — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1905 година става близък приятел с Дора Габе.
През 1906 година се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 г.) изпраща към последния й дом своята възлюбена. През 1907 година излиза втората му стихосбирка „Безсъници“, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. През 1910 година излиза от печат антологичната книга на поета „Подир сенките на облаците“, чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, сравняван с този на Ботев.

Фаталната му любов с Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, довежда до неговия трагичен финал в живота. На 29 ноември 1913 г. Лора се застрелва, а Яворов също прави опит да се самоубие, но изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет - Пейо Яворов.

Източник: Уикипедия