Любен Дилов e един от най-известните български писатели на научна фантастика, основоположникът на следвоенната българска фантастика.
Роден е на 25 декември 1927 г. в гр. Червен бряг, България.
Завършва Софийския университет със специалност български език и литература.
Дебютира още като студент с разкази във в. „Народна младеж“. От 1951 г. печата очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е „Гълъби над Берлин“ (1952 г.).

Дилов е автор на над 35 книги, превеждани по целия свят - на всички европейски езици, плюс японски и китайски - в над 3 милионен тираж. Повече от тридесет негови книги са преведени на над 30 езика (вкл. в САЩ и Япония) в общ тираж над 1,1 млн.

Създател е на наградите за българска фантастика „Гравитон“ през 1990 г., присъждани за "добро въображение и доброта на въображението".
Сред романите му - станали любими на поколения фенове на научната фантастика, са „Пътят на Икар”, „Атомният човек”, „Звездните приключения на Нуми и Ники”, „До райската планета и назад”, „Жестокият експеримент”, „Парадоксът на огледалото”, „Тежестта на скафандъра” и много други.

През последните години от живота му тежко заболяване ограничава възможността му да твори. Отива си завинаги на 12 юни 2008 г.