ГЮСТАВ ЕМАР (1818 — 1883 г.) — френски пътешественик и писател, един от най-забележителните световни автори на приключенска литература. Роден е в Париж под името Оливие Глукс. През 1830 г. отива в Америка, където живее почти две десетилетия сред индианците, ловува с тях и прекосява на длъж и шир целия континент Осиновен е от племето сиукси Два пъти е пленяван и връзван на „кола на мъченията” от вражеското племе апахи, а по-късно става пленник и роб на патагонците при Магелановия проток.

Преживял е стотици смъртоносни премеждия, но неговата смелост и находчивост, или по-точно, неговият щастлив шанс, а най-точно — Съдбата, са го закриляли, за да ни остави „сладките плодове” на своите преживявания и фантазии, които вече 130 години момчетата от цял свят четат с диво удоволствие.
Някои критици наричат Гюстав Емар френския Майн Рид. И имат основание. Не толкова, защото двамата са абсолютни връстници (родени и починали в едни и същи години) или пък защото са големи пътешественици, а защото техните романи си приличат по жанр, тематика, герои и изключително художествено въздействие. Някои смятат, че по-младите им събратя по перо — германецът Карл Май (1847 — 1912 г.) и италианецът Емилио Салгари (1863 — 1911 г) са по-добри майстори на интригата и образите. Въпрос на вкус. Безспорното е, че и четиримата, представители на четирите големи европейски нации, са оставили безсмъртни образци в приключенския жанр, с които са расли и ще растат во веки веков момчетата от цял свят.
Първият роман на Г. Емар „Арканзаски трапери” излиза през 1858 г. След това следват романите „Следотърсачи”, „Пирати на прериите”, „Девствената гора”, „Бандитите на Аризона”, „Благородникът бандит”, „Отмъщение”, „Канадските ловци”, „Ранчото на свободата”, „Мексикански бунтовници”, „Ловци на кобри”, „Атлазената змия”, „Черната птица” и др.
Гюстав Емар умира в Париж, в пансиона „Света Анна”, без да знае, че е велик.

http://www.e-bookbg.com/index.php?option=com_docman&task=cat_view&gid=741&Itemid=61