Добри Попов Войников (10 ноември 1833 г., Шумен — 27 март 1878 г., Търново).

Възрожденски учител, писател-драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, пръв български режисьор; един от учредителите на Българското книжовно дружество (дешната БАН). Първоначално учи в Шумен при С. Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва френския колеж в Цариград (1856—1858). През целия си живот е учител — отначало в Шумен (1858—1864), където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т. нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864—1870) и в Гюргево (1873—1874).

През 1874 г. приема руско поданство и се връща в Шумен. По време на Руско-турската освободителна война 1877—1878 става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф.

През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална трупа, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. От 1870 до 1876 продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен.

Източник: Уикипедия